nije evidentirano

„HODI BRATKO, SEDI, DA L’ RAZBERAŠ ŠTO T’ GOVORIM“: ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ ОТ ПЕРОТО НА ДВАМА ХЪРВАТИ В ЦАРИГРАД

В текста се представят и анализират два документа: писма на Александра (Алка) Мажуранич-Несторов и извадка от дневника на анонимен хърватин, като източник и материал за изследване на хърватско- българските културни допирни точки. Освен посочената тема, и двата изследвани документа са написани на едно и също място – Цариград. Като съпруга на българския дипломат Димитър (Минчо) Несторов, Алка Мажуранич-Несторов пише писма на близките си от различни градове и държави, където Несторови са заемали дипломатическа служба. По-голямата част от тях са от Цариград и са писани през първото и второто десетилетие на XX в. Писмата са адресирани до семейството, към което Александра принадлежи – известната хърватска фамилия Мажуранич. Един от най-блестящите представители на това известно семейство е Ивана Бърлич-Мажуранич (1874–1938), най-популярната хърватска писателка, първата жена академик в Югославската академия на науките и изкуството. Александра Мажуранич-Несторов е сестра на Ивана. Анонимният хърватин, който пътува до Цариград и пребивава там известно време, пише своя дневник през 1843 г., а извадката е публикувана под заглавието „Нещо за българите“ (Nešto o Bugarih) през 1844 г. в списанието „Danica horvatska, slavonska i dalmatinska“ в Загреб. Това е първото списание, посветено на литературата и културата, съдържащо и литературни приложения, а негов издател е водачът на Илирийското движение Людевит Гай. Сътрудници в списанието са били и братята Мажуранич. Началното изречение в заглавието на настоящото изследване „Hodi bratko, sedi, da l' razberaš što t' govorim“ е цитат от споменатия дневник, чрез него хърватският автор, поканен на приятелска среща от българите, изтъква общия славянски произход на двата народа. Целта на текста е да покаже, че разглежданите писма и извадката от дневника са изключителни свидетелства за хърватско-българските взаимоотношения, които предоставят богат материал за научни проучвания в много области: литература, история, политика, география.

хърватско-български взаимоотношения, семейство Мажуранич, Христо Несторов, Димитър Несторов

Bugarski jezik